2 Esd 6

1 А Той ми каза: „От началото на сътворението на света, преди да бъдат установени пределите на времето и преди да повеят ветровете, 2 преди да се чуят отгласите на гърма и преди да заблестят светкавиците, преди да се устроят основите на рая 3 и преди да се яви красотата на цветята, преди да се утвърдят силите на движение и преди да се съберат безбройните ангелски войнства, 4 преди да се издигнат въздушните висоти и преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион 5 и преди да бъдат изследвани изминалите години и да бъдат отделени онези, които грешат сега, и запечатани онези, които са пазили вярата като съкровище, 6 тогава Аз помислих и създадох всичко Сам, а не чрез друг.“

7 Тогава аз попитах: „Какво е разделението на времето и кога ще е краят на първото и началото на последното?“

8 Той ми отговори: „От Авраам чак до Исаак, когато от него се родиха Яков и Исав, ръката на Яков е държала отначало петата на Исав – 9 край на това време е Исав, а начало на следващото – Яков. 10 Ръката на човека е негово начало, а край – петата му. За друго, Ездра, недей Ме пита.“

11 В отговор Му рекох: „О, Владико Господи! Ако съм придобил благодат пред Твоите очи, 12 моля Ти се, покажи на Своя служител края на Твоите знамения, част от които ми показа миналата нощ.“

13 А Той се обърна към мене с думите: „Изправи се на краката си и слушай гласа, изпълнен с грохот, 14 сякаш е настанал земетръс; но мястото, където стоиш, няма да се поклати. 15 Затова, когато заговори, не изпадай в ужас, защото ще стане дума за края и земните основи ще усетят това. 16 А понеже думата е за самите тях, земята ще затрепери и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени.“

17 И когато чух гласа, изправих се на краката си и слушах. И ето глас говорещ; и грохотът му беше като грохот от много води. 18 Той каза: „Ето настъпват дни, когато Аз ще започна да се приближавам, за да посетя живеещите на земята; 19 когато ще започна да изисквам от онези, които чрез своята неправда причиниха несправедливо голяма вреда, и когато мярката на унижението на Сион ще се изпълни. 20 А когато бъде отбелязано времето, което ще започне да преминава, ето знаменията, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред небесния свод и всички заедно ще видят; 21 едногодишните деца ще проговорят със свой глас и бременните жени ще раждат недоносени деца на три и четири месеца, които ще останат живи и ще укрепнат; 22 засетите ниви ще се явят внезапно като незасети и пълните житници ще се окажат празни; 23 след това ще затръби тръба и щом я чуят, внезапно всички ще се ужасят. 24 Тогава приятели ще се въоръжат срещу приятели като срещу врагове, страх ще обхване земята заедно с нейните жители, а изворите ще пресъхнат и три часа няма да текат.

25 Всеки, който остане жив след всичко това, което ти предсказах, сам ще се спаси и ще види от Мене спасение и края на вашето време. 26 И ще видят това избраните, които не са вкусили смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се почувства по друг начин, 27 защото злото ще бъде изтребено и лукавството ще изчезне. 28 Тогава вярата ще разцъфти, а разтлението ще бъде победено. И ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод.“

29 Когато Той говореше, аз погледнах онзи, пред когото стоях. 30 И той ми рече: „Аз дойдох да ти покажа времето на идващата нощ. 31 И така, ако отново се помолиш и отново постиш седем дена, аз ще ти покажа повече през деня, 32 защото твоят глас е чут от Всевишния. Крепкият видя добрите ти постъпки, видя и чистотата, която си пазил от младини. 33 Поради това Той ме изпрати да ти покажа всичко това и да ти кажа: „Надявай се и недей да се боиш! 34 Нека не ти идват бързо лъжовни мисли в първото време, за да не те съдят бързо и в последното време“.“

Съдбата на грешните и праведните

35 И пак така със сълзи се молих, и пак постих седем дена, за да се изпълнят трите седмици, които ми бяха определени. 36 А на осмата нощ сърцето ми отново бе обзето от смут и аз започнах да говоря пред Всевишния, 37 защото духът ми се възпламени и душата ми се измъчваше. 38 И казах: „Господи, Ти говори още от началото на творението и в първия ден рече: „Да бъдат небе и земя“; и Твоето слово стана дело. 39 Тогава Духът се носеше, навред беше тъмнина и мълчание и нямаше още звук от човешки глас. 40 Тогава Ти заповяда от Твоите съкровищници да излезе обилна светлина, за да се появи Твоето дело.

41 През втория ден Ти създаде небесния свод и му заповяда да раздели вода от вода, за да се издигне една част над свода, а другата да остане под свода.

42 В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части превърна в суша и ги остави да служат пред Тебе за засяване и обработване. 43 Твоето слово се появяваше и веднага се превръщаше в дело; 44 изведнъж се появиха безброй различни плодове, многообразие от вкусове, цветя с неподражаеми багри и с неизказано благоуханен дъх. Всичко това беше извършено в третия ден.

45 В четвъртия ден Ти заповяда да се явят сиянието на слънцето, лунната светлина, да се разположат звездите 46 и заповяда те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.

47 В петия ден Ти каза на седмата част, където беше събрана водата, да произведе животни, птици и риби, и стана така. 48 По знак от Бога нямата и бездушна вода произведе животни, за да възвестяват всички Твоите чудни дела. 49 Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото – левиатан. 50 Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, където беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно. 51 На бегемота даде една част от земята, превърната в суша в третия ден, за да живее там, където има хиляди гори. 52 На левиатана даде седмата, водната част, за да служи за храна на онези, на които Ти искаш и когато искаш.

53 В шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги. 54 А след тях Ти сътвори Адам, когото постави за господар над всички Свои творения и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.

55 Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти си създал този свят за нас. 56 А за другите народи, произлезли от Адам, Ти каза, че те са нищо, че са като слюнка, и оприличи цялото им множество на капки, капещи от съд. 57 И сега, Господи, ето тези народи, които Ти не смяташе за нищо, започнаха да властват над нас и да ни поглъщат. 58 А ние, Твоят народ, който Ти нарече първороден и единороден, възлюбен и Свой, сме предадени в техните ръце. 59 Ако това време е създадено за нас, то защо ние не получаваме в наследство нашето време? И докога това?“